Жал ми е за камъка... Избрани стихотворения

Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру /1935-2009/ неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. „Поредица от вълшебни" мигове ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им определение. Виеру е сякаш поет от друго време, от друг свят, далече от прозата на забързания ни ден, дори от технизирания ни век. Корените й са дълбоки идват от богатия румънски фолклор, от тъжните народни песни дойни, от невероятната балада „Миорица", от поезията на неговия кумир, последния европейски романтик Михай Еминеску. - Огнян Стамболиев ТЪЖНА ПЕСЕН "Велика е смъртта..." Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш...