Заветът на Медея

Красен Камбуров е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени от масовата безвкусица. В избраната форма на писма от Сенека към Луцилий слогът е интимен и темпераментен, нерядко изпъстрен с философски екскурси на стареещия Сенека. Тази форма позволява не само трескав монолог, но и диалозите на няколкото главни герои на няколко светогледни равнища. Той прилага икомпозиционния ход с „летящ кораб“, натъпкан в едно с митови и действителни лица. Романът не дава отговори, задава въпроси, много от които се отнасят към днешния ден, а и към бъдещето. Авторът предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат себе си в своето психологическо пространство, в допълнително и предимно съвременно, дори актуално, развитие на сюжета и идеите.