За кожата на Кадафи. Тайната история на терора

Муамар Кадафи е мъртъв от над 3 години, но неизвестните за него са все още много. Българската журналистка Румяна Угърчинска се захваща със задачата да представи либийския лидер по възможно най-правдивия начин. Заедно с италианския съдия Розарио Приоре написват книгата „За кожата на Кадафи”, която първо е публикувана във Франция. Идеята им хрумва в Рим, въпреки че Угърчинска живее в Париж. Приоре е наясно с тайни, свързани с Кадафи, за престъпления, които са свързани с него, но никога не стават обществено достояние. Това е отправната точка, която двамата използват, за да проучат 42-годишното управление на либийския диктатор. Румяна Угърчинска се среща със съдия Приоре в Рим в началото на март 2011 година. По това време Арабската пролет започва да нахлува в Либия, а Муамар Кадафи е все още жив. Розарио Приоре й дал свое разследване от пет хиляди страници, което обхваща 70-те години и засяга тайните заговори срещу либийския лидер. За нея остава да открие ключовите свидетели и да завърши историята на дългогодишното преследване на Кадафи, което през пролетта на 2011-а поема по нов официален път. Угърчинска пътува между Рим, Париж, София, Женева, Тунис, Триполи, Мисрата и Бенгази, за да намери тези хора. „За да се сглоби огромният пъзел от четиридесет години тайни и лъжи, трябваше да се преровят разсекретените документи на ЦРУ, както и да се намерят много други, на Изток и на Запад. Да се подават искания до българската Комисия по досиетата на тайните служби, но и да се убедят да говорят бивши служители на ЦРУ и френската Генерална дирекция за външна сигурност. И най-вече – да се намери пътят към противниците на Кадафи. Да се открият онези, които се бяха борили неуморно още от самото начало. Всички, които бяха маргинализирани в историята. Тези пречупени съдби, пожертвани на олтара на реалната политика, заслужаваха повече от лова на сензации и парижки клюки. Какво са си мислели тези опозиционери, когато в европейски столици са разстилали червения килим пред Кадафи, а те самите понякога просто са опитвали да си върнат телата на роднините или братята по оръжие? На близките им, които диктаторът е екзекутирал и накарал да изчезнат в пясъците на пустинята или зад вратите на хладилно помещение в болница, заключено завинаги? Станали новите господари на Триполи, те се съгласиха да разкажат историята на едно много дълго лицемерие, от началото до края на ерата на Кадафи. История, която никога не е била написана. Дълго, колкото и режимът на полковник Кадафи”, разказва Румяна Угърчинска.