Всичко това. Стихотворения

* * * Все по-ясно виждам онова, което не е пред очите ми, разбирам смисъла му без да има образ. Мога да прочета думите, преди да съм изписал с букви лицата им изящни, да потъна в морето на плача или да се изгубя в храстите на радостта от нещо, което не е започнало, да бъда във Париж, Сидней или Токио без да помръдна нозете си от земята, върху която съм поникнал... Не се страхувам от нещата, в които не вярвам! Чувам безшумното ромолене от изтичането на дните - така прилича на птица, така прилича на обич, на оплаквачка...