Вътрешният глас

Книгата е интересна като документ на стремящо се към самостоятелност критично мислене, което има свои предпоставки: доверие към точната естествена наука, особено физиката, химията, физиологията на мозъка и др. и определеното недоверие към т.нар. обществени науки, за които почти не става дума; критичност към религията и същевременно привилегироване на някои верски доктрини с опреленото негативно отношение към лицемерното християнство, но пък предпочитанието към гностицизма и неканонични версии; почти фундаменталистка в презвитериански смисъл убеденост в индивидуалността и личната разбираемост на Иисус, а не в църковния му облик; предубедено отъждествяване на верски доктрини, при което основни текстове на християнството се сравняват и превеждат през дзен-будизма, но напълно се пренебрегват близости с монотеистични версии и т.н. Книгата е есе, мисловен опит и интересен документ за един самостоятелен и самоук начин на мислене.