Умерена облачност и други стихотворения

Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам – кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми – същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера – вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя – спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов – лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи – лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се умножават като амеби, само че по-бърже. И пъплят, падат от тавана в лъжицата ми... Боже, канибалство! Жена ми гълта замижала. Но тя ли е? Тъй чуждо диша, а ноздрите и горната `и устна трептят особено и все по-близко... Ще спя отделно, ще подпра вратата с живота си – присъда доживотна. С леглото ни! – лъжата ме поправя, а влажните `и мишци ме затискат в изпитана, последна хватка.