Циганско лято

Циганско лято - още един израз, чиято синоптична фриволност не можем да отделим от пъстрините на природните багри, сродени с времето - топло и студено, мъгливо или мразовито, слънчево, дъждовно, ветровито... Все едно - очаквано, родено от реда в сезоните, допълнено с нашето усещане за пролет, лято, есен. И изведнъж - в този ден, когато сме повярвали на есента, докато сланите пронизват илюзиите ни за топло, блясва слънце. Да, блясва, като отражение на огромно, синкаво огледало, втурва се в златистото, тук-там масленозелено, охрово, ръждивокафяво, със саблен свистък стопля ледената прозрачност. Тръпливо несъгласие. Кристална чистота. И топлина. Тя идва сама. Една снизходителна благородническа усмивка. Непредвидена, неочаквана. Толкова по-желана. Да ни спомни за свободата на мига. Циганско лято. Васил Чапразов