Три повести: Тъмнина покрива земята. Вратите на рая. Никой

ЙЕЖИ АНДЖЕЙЕВСКИ (1909-1983) - прозаик, сценарист, публицист, критик и обществен деец - е една от най-интересните фигури в полската култура на XX век. Той е писател със сложна лична и творческа съдба, изпълнена с противоречиви, не еднозначни и променливи идеологически убеждения. Неговото литературно творчество, търсещо нови форми и отговори на най-важните нравствени въпроси, е важно свидетелство за развитието на полската проза. Името му може да говори нещо на българския читател, ако го свърже с факта, че за сценарий на познатия у нас знаменит филм на Анджей Вайда "Пепел и диаманти" е послужила най-известната едноименна повест на Йежи Анджейевски. Автор е на 23 книги, преведени и филмирани в много страни. Преди Втората световна война е смятан за един от първите европейски представители на католическия хуманизъм в прозата. По време на хитлеристката окупация активно участва в Съпротивата, а след войната става убеден защитник на соцреализма. Дълбоко разочарован, той е преследван, но и награждаван. Осъзнал истинската същност на режима, от края на 50-те години на м. в. е активен деец на антикомунистическата демократична опозиция. Оценяван е като кандидат за Нобелова награда. Според много критици прозата му (особено книгата "Пихтия" от 1979 г., преминала през много перипетии), бележи началото на постмодернизма в полската литература. За качествата на оригиналното му творчество, както и за ролята му в полската култура говорят и получените награди в страната и извън нея. Знаменателни са две от тях - през 1950 г. получава от правителството на ПНР Орден Знаме на труда - I степен, а през 2006 г. Президентът на ПР посмъртно го награждава с ордена Възраждане на Полша.