Трагедият на на Панаит Истрати

В началото на януари 1921 година ми донесоха писмо от болницата в Ница. Намерили го във вещите на някакъв отчаян мъж, който си бе прерязал гръкляна. Мислели, че няма да оживее; Аз го прочетох и се развълнувах от духа на този гений. Това наистина бе нещо като огнена вихрушка на полета, признанието на един нов Максим Горки, дошъл някъде от Балканите. За щастие, лекарите в Ница успяха да го спасят. Реших да се срещна с него. Първо започнахме да си пишем и така станахме приятели. Казва се Панаит Истрати. Роден е в Браила, на Дунава, през 1884, син на гръцки търговец контрабандист, когото никога не е виждал, и на перачка - румънка, която се е грижила с любов и все-отдайност за него. Но въпреки цялата си привързаност към нея Истрати, едва дванайсетгодишен, напуска родния дом, воден от демона на скитничеството или по-скоро от изгарящата нужда да опознае света. Две десетилетия в скитане по разни места, интересни приключения, тежък, изтощителен труд, болести и страдания, без дом и подслон, туберкулозен, измъчван от страсти, чезнещ в тази мизерия, той опитва всякакви професии. Лишен от всичко, Истрати успява да натрупа един цял свят от спомени и преживявания. Често залъгва глада си с четене, като обича най-силно руските и френските майстори на прозата. Истрати е наистина роден разказвач. Бих казал, разказвач от източен тип, който умее да се вълнува, когато ни разказва, и може да ни увлече до такава степен, че веднъж започнал, никой, дори и самият той, не би могъл да определи дали разказът му ще трае час, или хиляда и една нощ. В тези забележителни книги той се спира на спомените си за хората, които е срещнал, като всеки от тези образи носи тайната на собствената си съдба, в която писателят Истрати се опитва да надникне, да разгадае. Всяка глава от неговите романи е всъщност една отделна новела. Три или четири от тези забележителни новели от книгите му досега са достойни за перото на великите руски майстори. Мисля, че е добре да се подчертае, че човекът, написал тези така живи и интересни страници, е научил съвсем сам френски, с помощта на един речник, като е чел нашите класици! РОМЕН РОЛАН