Сваляне от кръста Кн.2

Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта й, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само избор, но и гробище. Спомнете си съдбата на думите "народ", "народен", "народна" например и ще усетите колко неверен е езикът на времето. Те бяха изтрити по най-вероломен начин не защото са лоши или грозни, а заради социалната парола, която носеха. Оказва се, че политическото езикознание няма скрупули, когато иска да заличи традицията или спомена. Така стана с думата "революция", която бе молепсана като комунистическа. Реваншистите и реставраторите я обявиха за престъпна. Но най-печална е смъртта на думите, които стават жертва на всевъзможни спекулации. Техният живот е шумен, но кратък. Обикновено ги използват за конкретни политически цели, след което ги забравят. Играят ролята на обществена дъвка, която, щом загорчи, се изплюва. Спомнете си думата "демокрация" и помислете.