Стълба до небето. Стихотворения/ Жаждата на солената планина. Пет пиеси

Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията, драматургията, прозата, критиката, есеистиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: „Единствен сред поетите" (1964) и „Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го за и „Нобел". Пиесите му се поставиха на редица европейски сцени, стигнаха и до Америка. Поезията на Марин Сореску е съвременна в пълния смисъл на думата - асоциативна, с много оригинални, неочаквани метафори. Метафоричността на богатото румънско народно поетично творчество е повлияла силно на тази на пръв поглед делнична и семпла, бих казал „прозаична", поезия. Сореску можеше да направи стихотворение за всичко и от всичко. От простия и непоетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което всъщност прави голямата и истинската литература. Роден пародист и иронист, той сътвори стихове, скрити под маската на сатирата и иронията. Но в тях откриваме и трагичната гримаса на поета философ и гражданин, който наблюдава и коментира съвременния свят, човешките отношения, търси измеренията на живота и смъртта, на съдбата, на саможертвата в името на другия...