Социологията като проект

Ако правенето на социологията тук и сега е непрекъснато актуализиране на инициалния дисциплинарен проект - този, направил възможно нейното развитие чрез произведеното в средата на XIX в. предметно-методологично различаване в съществуващата конфигурация от знания за социалния свят, как тази социална наука се изгражда и развива в специфичните условия на българското общество, което след Втората световна война до края на 80-те години на XX в. осъществява политическия и социалния проект на социализма? Предложената интерпретация е опит да се разберат изпитанията, на които е подложена дисциплинарната идентичност на социологията при появата на нови характеристик на предмета и контекста на научноизследователската й практика - т. е. на новото социалистическо общество, демистифицирано в хода на собствено му развитие като тоталитарно. Затова тук говорим за социология и общество, за методология и идеология, за учените и властта, за стратегиите, колкото научни, толкова и политически, за политизирания социологически речник и социологизираното политическо мислене, за "безсилието" на метода и властта на реториката с единствената цел да разберем как, какво и с каква стойност (познавателна и социална) социологическо знание се произвежда в тоталитарно организирания социален свят. Не за да отхвърлим или оправдаем това знание, а посредством него да идентифицираме собствените ресурси, интериоризираните принуди, многобройните външни изкушения, самопродуциращите се клопки, съпътствали собственото ни развитие. И ако читателят на свой ред припознае, оспори или подложи на съмнение направените изводи за развитието на българската социология през периода 1945-1989 година, това ще бъде най-убедителното доказателство, че става дума не за нейни атрибутивни характеристики, а за зони, проблематизиращи собствената практика на дисциплината.