Сия

Сантименталната изповед на един залязващ мъж... "1 септември, 5:30 ч., таванът Напоследък се събуждам все по-рано с мисли (тревожни) за теб. Опитвам се да ги отпъдя, налагам си волята, но в тези моменти си представям как си легнала до Мариу, как си се гушнала в него (боже мой, как хубаво го правиш) и това не ми дава покой. Не мога да спя след това. Как да спя, като ми е отнето най-сладкото нещо в живота ми - да се събудя и да те видя до мен. Да видя божественото ти лице. И още по-сладкото нещо - докато съм сънен да започнеш да ме любиш." Из "Сия"