Събрани сънища. Стихотворения

МОЯТ РОДЕН ГРАД 1. Подземни лечебни води мият мозаични лица на принцеси и светци. Над земята те утоляват жаждата на тъжни старци и бездомни кучета. 2. Вековните надгробни камъни обрасли в бурени са пожълтели зъби, които се усмихват към небето... 3. Обичам края на града. Обичам да вървя по тая граница между електричетвото и звездите и в себе си да примирявам двете воюващи империи. Под мен са къщите на София - квартални кучета, крайградски вади, комините изхвърлят мрачни фуги - пъклен орган - свирят черни дробове на влакове, мирише на озон и кокс. . . . Когато скитам сам на края на града. Когато идва срещу мен с вечерницата източният вятър- аз зная - идва Краят на Града. . . . 4. Небето е отворено. Става течение. Пожълтелите дантели на луната старомодно се развяват. Уж си тръгва тя, а все остава. Аз седя на тротоара от сребро. Зад гърба ми зее тъмен вход на кръчма. А край мен са разпиляни стари книги, тайни книги - аз не ги докосвам. . . . Ето - идват моите приятели - махват ми с ръка и отминават. Ето - идва моята любима - през сълзи ми се усмихва - отминава. . . . Ето месеците идват и годините - студено кимват - отминават. . . . Ах, единствено луната, втренчена в лицето ми мълчи, не иска да се махне. Няма ли кой да затвори тази проклета врата! София 1980- 1999