Поезия / Ерберто Елдер

Пожелах си девойка със сенчеста арфа и с огнен храст. Двамата нощта ще омагьосаме. Дайте ми един свеж лист, една девойка. Нейните раменете ще целувам, ще се радвам на нейната усмивка. Девойка почти нереална, ала с магнетизма на своите гърди, и с печалната сладострастна уста. Ще прегръщам изящните й форми. Ще пея. Ще пея дълго. Жената, с която да мога да пия и да умирам. Когато навън се разпукне лоното на нощта и птицата праща пронизителен вик, а хлябът набъбва от влагата на морето - тогава тялото й ще запламти пред моите жадни очите. Тя ще бъде за мен горестен образ, обсебен от глъбините на мисълта от безграничната радост без свян. Тялото й ще трепти само за мене върху изящна завивка, оцветена от водорасли и морската пяна.