Палимпсест

Ивайло Радев е роден в Пловдив. Със семейството си живее в Бургас. Занимава се с литература, музика и медицина. Пише от дете. Това е втората му завършена книга и първата отпечатана. Досега е публикувал в литературни сайтове. Библиофил е. Зависим е от четенето. Понася писането. Обича Природата, в частност – планините. Старае се да е щастлив и да прави хората щастливи. Докато мислех как и дали читателите ще възприемат архаичното понятие в заглавието на книгата, означаващо оригинален текст, отстранен чрез търкане или промиване, след което на негово място е въведен друг текст, прозрях колко точно всъщност „палимпсест“ назовава сегашността ни. Не само защото под всички нови и по-нови творби от всякакви жанрове прозират оригиналите на Слово(Свето)сътворението, но и защото ние, хората от века на информацията и интернет, сме изтрили паметта за своите предишности, за да напишем (уж) начисто (уж) единствения си живот (често с помощта на множество виртуални симулации). В този смисъл уточнението „през квантовата пяна“ отбелязва широката (или дълбоката) амплитуда между познатото-видимото-илюзорното и истинските същности, скрити „под булото на Мая“. Теменуга Маркова Разум Главата ми е слънце, което не залязва над северния полюс на мекото сърце. Върти се по оста си, посоки му показва и в пътя го насочва. Понякога с ръце намества си лицето. Закрепя си гримаса и форми съчетава в измисления свят. В дебели стари книги задръстила дома си, чете из тъмнината как ангели летят. Навътре не се вслушва. Командва и събира познания ненужни за преходни неща. Че има ги в сърцето, дори не подозира. И търси. Не залязва, върти се над света.