Нищо

В свят, където насилието и жестокостта ни заливат отвсякъде, сигурно и вие се питате къде е жилото на злото, защо се иска толкова малко човек да прекрачи тънката граница на елементарната почтеност и нравствените задръжки и да се превърне в най-свирепия хищник. В първия ден от новата учебна година едно момче на четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата от класа се загнездват съмнения, че той може би е прав, и те решават да докажат не толкова на него, колкото на себе си, че все пак има неща, които не са съвсем безсмислени, които са важни и вдъхват силите и вярата да продължиш нататък. Така в изоставена дъскорезница край провинциалното градче се появява "купчината смисъл" - всеки трябва да занесе на нея онова, което му е най-скъпо. Всичко започва безобидно, на шега, с една въдица, чифт зелени сандали и няколко комикса, но бързо придобива крайни, свирепи измерения, за да оголи странната нравстена безтегловност, в която се носи днешното общество. Романът на Яна Телер често е описван като "Повелителят на мухите" на ХХI век - тук обаче изолацията вече не е физическа, а дълбоко емоционална, същностна, екзистенциална.