Нещата, които синът ми трябва да знае за света

05:30 сутринта е, ти се взираш в мен и едно ми е ясно. Най. Малкото. Движение. И всичко свършва. Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.) Ти и майка ти сте най-голямото ми приключение. Всеки ден се изумявам, че все още ми позволявате да бъда част от него. И последно. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за деня, когато отказа да ми кажеш къде си скрил ключа от колата. И помни, че всъщност ти започна. Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян. Но въпреки това смятаме да опитаме. Защото искаме да бъдем възможно най-добрите родители. Това е всичко.