Най-дългият таратор

Според Евгени Велев, автор на книгата „Най-дългият таратор”, това е прозаична какафония, провокация към душата, пътешествие с много обрати, алхимия от грехове, премеждия, страхове и любов. Веднага трябва да припомня, че същият Велев е продуцент на първия документален филм за житието на Преподобна Стойна, чието присъствие в автобиографичния му текст е повече от знаково – духовната й намеса, силната й енергия се оказват решителни както за автора в драматичните му житейски изпитания, така и пред главния персонаж в книгата. Стойна Преподобна има специално място в живописното и житейското спасение на художника и човека Евгени Велев, който благодарение на духовното си общение с неканоничната светица от село Сушица, Мелнишко, не само се завърна към рисуването, а и напусна сгрешеното си поведение, довело го до творческа полусмърт, до полууспение. Благодарение на строгостта и милостта на Преподобието, грешникът пое по праведния път, който води до портите на Храма. Евгени не само изостави битността си на търгуващ с минерална вода, но учудващо успешно, макар и много мъчително, се завърна, подобно на блуден син, в арта. И започна да вади от душата си необикновените сияния на страховитите пожари, изкара на показ най-интимните си пейзажи, жигосани, но живи, жестоки, но справедливи, готови за стоически изпитания като самата Стойна Преподобна. „Най-дългият таратор” е първият писателски опит на Евгени, това е първата му по-панорамна картина от цветни думи. Той инак е завършил живопис, предпочита визуално-пластичните изкуства и неконвенционалните художествени форми, но преподава естетика, съвременна история на изкуството и православно културно наследство. Картините му са притежание на колекционери от Англия, Германия, Австрия, Норвегия, САЩ, Япония, Обединените арабски емирства, Дания, Холандия, Русия, Финландия. Напоследък стана пополярен като инициатор на Полукръг за художествени експерименти „Ева”. Ето как се самопредставя в книгата си самият Велев, Евгени: "Ако е вярно това, което прочетох на етикета на бутилка светена вода, купена от Бачковският ставропигиален манастир „Успение Богородично”: „Водата е средство за живот, а светената вода – самият Живот, то можем да приемем тезата, че в съвременния свят човек е в състояние да си купи вкичко, включително това, което му е дарено от Бога – „Живот”. Но няма да се съглася с подобно разбиране, защото смятам, че не е редно да се продават „дарове”, защото вярвам, че „Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си Църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, а да бъде свята и непорочна (Еф.5:25-27), и защото съм убеден, че един ден Той отново ще изгони от Храма тези, които търгуват със заветът Му."