Любовта, без която не можем

В Христо Деянов живее Орфеевото време. Неговите лекарски познания, съчетани с любовта към поезията и музиката, му дават възможност да надникне със завидно умение в мислите на основните му герои Мила и Хари. Той е просто един цялостен творчески дух! "Любовта е малка грешка на вечността, без която Вселената е безсмислена" - тези стихове написах преди много години, а новелата на Христо в пълна степен се допира до вечния им смисъл. Книгата е посветена на най-великото нещо на този свят - ЛЮБОВТА, а когато тя се интерпретира от един тънък познавач на психологията и медицината, какъвто е д-р Деянов, нещата наистина са интересни, драматични и много интригуващи! /Георги Константинов/ Новелата на Христо Деянов е вълнуваща история от любовен характер, каквато не се слчва всеки ден в живота. Деянов пише с добър усет за езика, не издевателства над словото, не се блазни от мисълта да се изкара модерен, което се забелязва у много днешни автори. Той води простичко действието, разказите на Мила и Хари са драматични житейски преживелици, в които има ревност, любов, изневяра... Има лутане по горещата скала на личните им изживявания, които могат да бъдат насочени и в погрешна посока. Недоверие, терзания, всеотдайност, изневяра, разкаяние - какъв широк диапазон от емоционален характер. Като лекар Христо Деянов добре разбира душевния мир на днешните хора и в една семпла композиционна постройка, вероятно специално дирена, изгражда образите на двама души, на чието място би могъл да бъде всеки един от нас. /Драгомир Шопов/