Краткият следобед на един дълъг ден

Причината за написването на този роман е усещането за хроничен недостиг на време. Почти откакто се помня имам проблеми с времето. А времето е невъзвратим ресурс. Отлита. И с това нищо не може да се направи. Няма как да се изживее отново вчерашният ден. Може да се повтори в някаква степен, но няма как да се изживее наново. Той е отлетял. По някакъв повод трябваше да си припомня събития от началото на 90-те години. Като че ли бяха вчера. Като че ли вчера бе Кръглата маса през 1990. Аз си се мисля за млад, но между тридесет годишнината ми, която отчетливо помня, и петдесетгодишнината ми, която почти неотдавна мина, лежи някакъв сън, изпълнен с важни неща, които сякаш се сляха в един миг. Въобще, периодът 1985-2006 мина като сън. Бе така претъпкан със случващи се неща, които до вчера бяха немислими, че профуча покрай мен преди да го усетя, камо ли - да го осмисля. При това, аз съм активен участник в тези събития. Би трябвало да съм наясно с тях. С този роман си поставям две основни цели: Първо, искам чрез няколко събирателни образа да представя какво се случи с моето поколение в периода 1986-1995 година. Това бяха години, които си заслужава да се погледнат през човешките съдби, върху които те сложиха отпечатък. От гледна точка на един роман -- това е най-хубавото. Защото литературни образи, в чиито съдби не се случват драматични неща, нямат място в един роман. Събитията сложиха различен отпечатък върху съдбите ни. На едни от нас донесоха удовлетворение и успех, на други - пропуснати възможности, на трети - прекършени съдби. Аз не познавам достатъчно хора от обществото ни, за да мога да обхвана чрез героите в романа всички социални групи. Тук съм разгледал развитието на съдбите на четири образа, променяли се драматично в периода 1986-95 г. В моите представи това са четири характерни образа, които представят доста широк кръг хора от средите, които познавам. Това са част от младите, образовани, амбициозни и работливи хора, които искаха и работеха да променят България през 80-те и 90-те години. Второ, с този роман си поставям за цел да поставя пред младите хора въпроса за времето, което в човешкия смисъл отлита действително като миг. Когато човек е млад, всичко му изглежда страшно мудно. Животът изглежда безкраен. Има толкова много време, че част от него спокойно може да бъде прахосано. Не за това ми е думата. Въпросът е да се осъзнава, че животът ни не е една непрекъната линия, а е низ от събития, които в крайна сметка образуват това, което по-късно, много по-късно, осъзнаваме като изживяното време. Сред тези събития може да има и такива с историческо значение. В повечето съдби такива няма. Има много "малки" случки, "маловажни неща", които изведнъж се оказват най-съществените, изведнъж започват да блещукат по-ярко, когато човек по някакъв повод си прави равносметка. Романът разглежда девет такива лични, или обществено значими момента, случили се на четири души в период от десет години. Животът на всеки един от нас, обаче, е нещо лично. И е изграден не от мащабните събития на епохата, а от малките, понякога интимни моменти, или житейски одрасквания, които блестят през призмата на времето върху това, което наричаме моят личен живот, върху това, което всеки от нас е преживял през изтеклите десетилетия. Веселин Благоев