Когато разболяхме Бога

Романът в разкази "Когато разболяхме Бога" обхваща сравнително дълъг период от най-новата история на България и е с новаторски принос в жанра. Книгата е изградена върху мемоарното начало. Но главният герой: селско дете, по-късно криминалист и не на последно място - човек с чувство за дълг пред обществото, вплита личното „аз” в мащабна художествена галерия от пълнокръвни образи. Така разчупва канавата на спомена като водещо начало и превръща произведението в класически роман. Страниците ни срещат с хора на тежкия физически труд, с ремсисти, партизани и полицаи. По-късно: с хора на уж ново, на уж справедливо време. С авантюристи, намерили себе си в органите на Държавна сигурност. С наивни идеалисти, за които няма място в партийните редици и с откровени поклонници на материалното благо, мачкащо всички морални ценности. Книгата е наситена с проницателност и критичност, придаващи на романа в разкази актуалност и достоверност на посланията.