Избрани стихотворения /1957-2007/

БОЛКА Все по-самотни ставаме, все по-самотни. От ден на ден потъваме все по-самотни. И тази самота гори в очите ни - все по-самотни. И тази самота тежи в ръцете ни - все по-самотни. И тази самота горчи в душите ни - все по-самотни... А някои говорят, че човеците все по-самотни все по-голяма сила са добивали, все по-самотни все по-дълбоко във нещата са прозирали, все по-самотни - по-далече, по-далече, по-далече и по-истински живеят. Така е може би. Но за какво ни е далечният живот, глухарчето на славата, което други ветрове ще разпилеят, когато днес един за друг изстиваме като гнезда, от птиците напуснати, и по загубените си приятелства броим наивните победи на съдбата си? Не чувате ли? Гневно бие времето Със стиснати юмруци по сърцата ни. Ако не му отворим - Ще ги пръсне!