История на килима

Докосвам леко мрачините белите ми очертания се вписват в ръкоделието на сестрите Бронте и техните сервизи чаени Звънят в крилете ми прозирни жената прилеп мека и шумяща аз вземам нечия наметка и политам над града от сол летя над куполи и кули рея се в прозирни небеса Психея а нозете ми от порцелан тежат и мачкат сенките на старите султани над харемите пустини в турско синьо Капки кръв смарагди по ушите на ханъмите