Играта

Дяволските изкушения и играта на себепознаването "Съществува една тайнствена граница между съня и пробуждането, когато човек все още лежи със затворени очи, но съзнанието му току що се е превключило от режим на зареждане в тестови режим. Тогава контролните му лампички започват да мигат като индикация за протичащия в него процес на тестване на основните му системи. Когато тестът приключи успешно и съзнанието се увери, че тези системи функционират нормално, лампичките изгасват и човек отваря очи. В този момент съзнанието автоматично преминава в режим автопилот и на практика повежда човека през новия ден." Ал. Хикс Книгата на Александър Хикс "Играта" предлага оригинално поднесена симбиоза между реално и фантазно; между философия и битов прагматизъм; между наука и изкуство. Читателят е изправен пред изпитанието на размиващите се граници и нито в един момент не е сигурен в стабилитета на ориентири като: време, пространство, универсални ценности, психологически установки. Това се дължи на присъствието на героя Доналд Гарсия, който олицетворява дяволското начало; всемогъщата десница на щедрата съдба; провокатора, който едновременно изгражда и руши. Тази библейска и вече до голяма степен универсална във фикционалния свят фигура, е олицетворение на онази потисната от комплекси теза, която Крис (потърпевшият герой) би искал да отстоява, но му липсват и смелост, и талант, и авторитет. Появата на силния доброжелател е отправна точка за промяна, която се извършва на всички нива. Промяна, осъществена по метода на трамплина - драстична, без съответните естествени натрупвания и преходи вътре в личността. Изненадите на метаморфозата илюстрират теорията на Дейвид Хюм, че в духа...." не съществува простота в даден момент, нито тъждество в различните моменти, колкото и силна да е нашата естествена наклонност да си въобразяваме такава простота и идентичност". Манипулиращата преса на Дон постепенно разграничава Крис от първоначалната му самооценка, той се вижда през една нова и вторична по отношение на личността му призма и забра вя, че всички придобивки са данък, платен на всемогъщия му покровител, а не са следствие на неговия труд и духовен ръст. Затова в определен момент на изтрезняване той няма да може успешно да се вписва в ролята и ще се опита да заяви чрез протеста и спора силата на своето ново его. Оказва се, че и посредственият журналист,"мравката" може да се реализира не според очакванията на онзи, който извайва новия му имидж, защото подадената ръка е всъщност маскирана верига, а предложените блага - повод да загуби обичта на истинските си приятели. Всичко в живота се оказва илюзия. Качването нагоре по стълбицата на йерархическата пирамида е слизане в духовните и отражения и обратно. Нихилистичната теория, че животът е лишен от смисъл, че независимо от усилията, не можеш да промениш нищо, прехвърля диалога в сферата на философията, а по-късно и в света на научните твърдения на Стивън Хокинг за устройството на атома и вселената. Целта е да се намери формула на едномоделността, чрез която да се анулират възможните изключения. Човекът е назован чрез неговите негативи: безсърдечен, егоист, груб, насилник, безотговорен, разрушителен в амбициите си. Дяволът не само вижда човека слаб и себелюбив, той му помага да се прояви в тази насока, проправя пътечките пред неподплатените с качества амбиции, оголва чувствителността на егото, демонстрира неограничената власт на безскрупулния и това му доставя наслада. Но давайки шансове на личността, Дон и прави услугата да опознава: света, себе си, хората, обществото, а знанието е сила и страдание, и алтернатива. Авторът ни приканва да се вгледаме в провокациите на Дон и да доловим тяхната амбивалентност - в това е неговата твърде смела позиция да внуши, че фигурите на доброто и злото често се сливат и черпят сили една от друга. В диалога между двамата герои се подхваща играта. По принцип тя е начин да се опознае живота, предлага възможност за уподобяване на определен модел и е репетиция за утрешна роля. Позитивната и сила обаче може да бъде опорочена, когато участниците са неравностойни или е насилствено наложена. Играта може да остане тайна за част от играчите особено за невежите, които не познават или не признават правилата. Но нали атомите се движат в кръг не по силата на желанието, а следвайки единствено възможната посока. Изгодата е да се въртят по-близо до идеалния център (разбиран в общността като елит). Вградената в диалога притча за детето и мравката асоциативно тълкува ситуацията, като дава възможност на Крис да се познае в позицията на безпомощна жертва. Позиция, в която единствената надежда се крепи на вярата, че силният, господарят, е добронамерен и зачита живота като ценност. Не е трудно в този епизод да открием съвременни догадки за живота на Земята като "експеримент", както и близост с теориите за човешкото стадо, чийто живот е заложник в играта на Големите. Всъщност книгата съзерцава играчите на различни нива: всеки има своя пътека, свое лоби, тайни, сделчици, притежания; и когато започваш играта, не се знае дали тя е наистина твоя, или си второстепенен герой в нечий грандиозен спектакъл. Чувството за несигурност е видяно като лост на властващия: той трябва да го поддържа с позволени и непозволени методи. Авторът провокира интерактивни връзки с класици като Достоевски, Гьоте, Булгаков, Смирненски.. Различността в диалога и преходите е в посока - яснота на посланията, близост до съвремието, убедителност на речта на героите. Оформена като дневник, творбата предполага интимност на споделеното и на самия прочит. Действието се завърта в два дни, които препращат към натрупания с хилядолетия опит на човечеството. Както атомът пресъздава движението в космически мащаб, така и отделната личност поглъща в себе си съдбата на човечеството, независимо колко е невзрачен индивидът. Съвременното състояние на цивилизацията, обремененото ни вътрешно Аз е дискутирано на чаша вино, подправено с доза ирония. Присъствието на Дявола като фактор: ту външен, ту интимен за съзнанието на Крие, подчертава релативността на идеите по принцип. Дори мечтата за бързо и безпроблемно забогатяване се оказва не константа, а променлива, защото лесните ходове не гъделичкат достатъчно пораслото его на човека; той търси битката, играта, влече го позицията на самия Доналд Гарсия. Не му допада да бъде един от многото, получили по неясни причини "помощ от приятел". Интересът към ставащото в книгата се засилва постепенно. Неусетно като в центрофуга, се завихрят въпросите: защо живеем в ценностен хаос; защо понякога заплащаме прескъпо оцеляването си; защо непрестанно местим границата, бележеща териториите на позволено и непозволено, бяло и черно, добро и зло. Отговорът със сигурност не е един. Но той сигурно може да бъде разчетен някъде там, в оня интригуващ миг, когато дяволската опашка заискрява с ореола на светостта, а читателят с почуда търси и не открива онази толкова удобна, макар и често променлива, граница между добродетелност и грях. Вероятно защото често между тях има само един сън разстояние. Александър Хикс