FaceБуки Т.III: Житейските възгледи на дремещата в мен свиня

Смисълът е прокажен на въртележка. Разлетява се, докато се забавлява! Това е трети пореден опит да събера парчетата, пръскани през годините по бележници, салфетки, апострофи и вметки в разговори, но най-вече в социалните мрежи. Няма как да не се получи нещо като творението на д-р Франкенщайн. Вероятно чудовищен е всеки човешки опит да създадем нещо от парчетата и да възстановим смисъла, който Творецът е вложил в Сътворението. А може би изобщо няма смисъл? Може би всеки въпрос за смисъла опира до въпроса има ли смисъл да си го задаваме? Може би смисъл е думата, с която наричаме жалките си опити да поразчистим наоколо и вътре в нас. И така, разчиствайки през повече от двете години, изминали, откакто се появи „Дневникът на малкия Нострадамус”, аз се натъкнах на безценно откритие – дремещата в мен свиня. Тя получи главна буква – стана Дремещата свиня, получи фейсбук-страница, телевизионна известност, която се дължи безспорно изцяло на Иван Христов (по известен като Иван от Иван и Андрей), на Иван Матев (по-известен като Супер Любо от рекламата на един телеком), на Междинна станция, на Нова телевизия и телевизия 7 дни и на всички останали, които изтърпяха от есента на 2012-а до днес нейното великолепно свинство. И най-вече на Мирон Крумов – добавил към гениалността на дядо си Мирон Иванов и чудесното умение да рисува – който направи илюстрациите към този трети том на „Аз, фейсБуки, Веди, Глаголи, Добро, Ест...“.