Емил Верхарн/ Стихотворения

Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картини, нарисувани с тежката сочна четка на старите фламандски майстори, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод, който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото, и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото сърце улавя като верен сеизмограф. Когато в оня злощастен ден Верхарн пада под колелата на влака на Руанската гара, огромната композиция на поезията му (дванадесет солидни тома) пътува вече към нови светове. Кирил Кадийски