Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

ШАНГРИ-ЛА В една измислена държавица вилнеят измислени президенти, премиери, червени вождове и генерали. Те притежават еднолично богатствата й и разпределят равномерно между населението бедността й. Населението е щастливо, от равномерното разпределение на националната бедност и винаги гласува за своите справедливи владетели. Белчо Дончев ни разказва и за някакви измислени чиновници от напълно измислена империя, които притежават притежателите на тази държавица. В тази измислена държавица всичко върви по желязна външна логика, която в нормална държава би била кошмарна. Затова авторът казва, че кошмарът, трябва да продължи. Защото той не иска да унищожи така трудно достигнатата в нея измислена хармония между управляващи, медии, отговорен национален капитал, тайни служби, правосъдие, престъпници, интелектуалци, социолози, журналисти и население. Белчо Дончев има чудесната дарба да разказва за трагични събития с чувство за хумор. Докато четях книгата, често се смеех до сълзи, въпреки че никак не е смешно. И все пак има надежда за измислената държавица, защото в нея живее и едно малцинство, което не може да се примири с червените човечета. Ето какво казва Белчо за това: „Истинска политика се прави от малцинство и по правило с непопулярни средства. Истинска култура се прави от малцинство. Истински изкуство и наука се правят от малцинство. Истината се проповядва, търси, намира и разгласява от малцинство. Нещастни са държавите, чието бъдеще се определя от мнозинството." Приказната хималайска държава Шангри-Ла, в която царува вечната мъдрост, сигурно е била населена от такова малцинство. Но нали и тя е измислена! България не е Шангри-Ла. За щастие обаче в страната, из която пътешестваме заедно с Белчо Дончев, живее и точно такова малцинство. Част от него е Белчо Дончев. Огнян Дъскарев