Дърк Джентли. Холистична детективска агенция; Дългият мрачен следобеден чай на душата

Денят на Електрическия монах вървеше страхотно добре, така че той се впусна във въодушевен галоп. Това ще рече, че въодушевено сръчка коня, а конят далеч не въодушевено се впусна в галоп. Този свят, хрумна му, си го биваше. Страхотно му харесваше. Не знаеше нито чий е, нито от къде се е взел, но със сигурност предлагаше дълбоко удовлетворение за човек с неговите уникални и необикновени дарби. Тук го ценяха. Цял ден спираше при разни хора, заговаряше ги, изслушваше неволите им, а после тихо промълвяше онези две вълшебни думички: "Вярвам ти."