Дългият път за никъде

Чарлз Уилямс е едно от сериозните имена в класическото криминале. В неговите книги няма кръв, полицейски екшъни и объркани убийства. Но има герои, които с плътността на образа си и със силата на внушенията, които правят, извеждат иначе криминалния роман до нивото на сериозна литература. Нещо, което го могат само майсторите. Майк е комарджия. Просто комарджия, който се изхранва нелошо от своите умения. Докато в един прихлупен от дъжда ден в един безличен бар в един краен квартал той не се натъква на бога на мошениците "принц Чарлз". И съвсем не случайно, както се оказва впоследствие.Поканен е да участва в една афера, от която могат да се спечелят доста пари. Майк би отказал, ако на везните не бе поставен един тягостен спомен за фалит и смърт, будещ омраза и желание за мъст, ако към него не бе се присъединила и Кати - приятелка в детските години, любовница в младежките, съпруга в по-зрелите, а сега… просто непозната партньорка в играта. Едно иначе много сложно ужилване, от което той да получи и пари, и отмъщение за едно убийство. И той приема. Длъжен е да приеме да участва. Мечтал е цял живот за отмъщението… После нещата се развиват все по-бързо и объркано, докато след много спиращи дъха ситуации не дойде успехът, но с него няма и хепиенд. Защото омразата си е отишла, отмъщението е консумирано, но е останал горчивият привкус на усещането, че с Кати са пътували за никъде… Останало е разбирането, че дори и сервирано студено, едно отмъщение не може да бъде цел на живота. Че животът има и други измерения, други страни.