Бели облаци: От древнокитайската поезия до японските тристишия хайку

ПЕСЕН ЗА БЕЛИТЕ ОБЛАЦИ Бели облаци в небето – от хълмове, от върхове сами извират. Истината* - вечна и далечна – е сред планините и реките. Безсмъртието в себе си открий – един ден пак тук ще се видим. *ШЕСТСТИШИЕТО се среща в един текст, чийто запис с дребни знаци върху бамбукови дъсчици бил открит през 281 г. при отваряне на гробница от началото на III в. пр. н. е. Запазеният днес препис под заглавие "Животопис на Сина на небето Ми" (Му тиен-дзъ дкуан) проследява странстванията на един от древнокитайските владетели - Му от ди-настията Джоу - управлявал през X в- пр. н. е. На път към изворите на Жълтата река, той навлязъл в Земите на безсмъртните, които китайската митология свързва с планинските области на запад от страната - и край Нефритовото езеро (Яо-чъ) срещнал божествената Майка-повелителка на Запада (Си Ван-ми), пил с нея вино, а тя му изпяла тази песен.