Български народни приказки от Македония

Хей, шшшт! Тихичко! Тихичко! Чуй що имам да ти шепна. Тая книга е магична! Тя разказва за тайна кутийка. Малко люде знаят де е, малко люде и малко твари на хиляди години, дето помнят света, откакто дядо Господ го е създал от едното нищо. Простичка е кутийката, няма украса, няма и багри по нея. От някой дърводелски чирак е сглобена. Пък е толкова мъничка, напръстник едва събира... ала какво само се крие в нея... Знаеш, нали? Знаеш, че в нея се таи едно-едничко късче от душата ти. Дори и да забравиш за него, там, където е било с тебе слято, все ще те боли... То е парче земя и мястото, отдето са го откъснали, няма как да бъде вече здраво. Ей тая книга ти разказва за отрязаното, за взетото от теб. Ще боли навеки, ако не надзърнеш поне за кратко в тайната кутийка. Да полетиш в синевата над Прилеп със Силян Щърка. Да помързелуваш с Ръжде, най-прочутия лентяй, край останките на Дойран. Недалеч от Велес дяволът ще опита да те излъже, не му вярвай! В Струмица поплачи зарад последната битка на Самуил. Пък викни след туй името на красавицата Тентелина в горите недалеч от Охрид. Внимавай да не те изпие с Охридското езеро бабиното петле! Ех, всичко туй е в македонската земя, дала на толкова наши легенди живот. Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Гоце Делчев Аз съм оръдие само на идеята за освобождението на Македония и обединението на българския народ. Това съм го доказал с целия си живот, като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който случайно е оцелял. Тодор Александров В отгласа ми Македония нарекох Западна България (както и трябва да се нарича). Константин Миладинов Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам. Иван Михайлов От един народ създадохме ний два народа. От език един направихме езика два. В името на истината бранехме заблуди. Стар ярем разбивахме. Ковехме нов хомот. На България без жал делехме небосвода. Хвърляхме позор на майка с майчински слова… Венко Марковски