Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

Тъй както в сетните минути осъденият на разстрел сънува сребърни кошути да бягат през бодлива тел, а през шпионката под вежда го гледа надзирател строг и няма никаква надежда, че може да го види Бог, тъй както във приют за луди - не арестуван във куплет, поетът мачка пеперуди със всеки ненаписан ред, тъй както сребърният ибис над мъртвите блата лети, а аз сънувам златни риби с отвити на студа пети, тъй както аргонавтът звездни пространства дипли - черен креп, така и аз прескачам бездни - да стигна някой ден до теб. Животе мой, прекрасен гъдел, не знам с какво да си платя за ужаса, че съм осъден във вечна обич да летя.