Забравената война 1912 - 1913

Има една война в българската история, превърнала се в апотеоз на националния ни дух. Една война, която узакони правото ни на самостоятелен избор, на вярност към националните ни идеали, и която накара Европа да се съобразява със съществуването на България. Една война, която събра силата на порива, стремежа за саможертва, верността и преклонението пред свободна България, нейната любов и грижа към българите, оставени по чужда воля под робство и хомот. Това именно е Балканската Освободителна война от 1912-1913 г. Иначе казано, позабравената Балканска война. Само преди 100 години... Преди век 4-милионна България напряга сили и за седмица мобилизира 350 хилядна армия. Заедно с допълващите, пограничните, резервните, опълченските, доброволческите и какви ли не формирования числеността надхвърля 400 000 души. Офицерите и войниците от тази армия генетично помнят теглата на робството, а възрастта им съвпада с възрастта на възродената трета българска държава. И когато народът, като един, се вдига на борба в тази свещена война, от пепелищата на Царевград Търнов и Велики Преслав, на Бдин и Дъбилино, на Средец и Охрид, на Батак, Перущица и Панагюрище, се раждат страшните полкове на България. Тези страшни полкове, които само за 20 дни сразиха или по-точно пометоха турските войски на линията Одрин-Лозенград... Големите подвизи се коват от обикновени хора, повярвали неистово в правотата на своята идея. За 100 години ние успяхме да забравим. Забравихме, че развенчаването на мита за турската мощ и затварянето й в тясното пространство между бреговете на Черно и Мраморно морета, бе платено с кръвта на 19 496 български офицери и войници в боевете при Бунар-Хисар и Люле-Бургас от 16 до 20 октомври 1912 г. Толкова жертви, колкото съюзниците ни заедно не са дали във всички сражения през Балканската война. Толкова неща забравихме... Пресмятаме случилото се преди век, с представите и понятията от днешния ден, даваме оценки, слагаме определения и сякаш забравяме най-важното и най-основното. Или не го разбираме. Тези хора, тази армия бяха непобедими, защото преди да бъдат командири и войници, лекари, занаятчии, учители и индустриалци, селяни и работници, те бяха просто българи. С името на България на уста, те бяха готови да умрат...