Величие и низост

Сага за Чърчил, семейството и дързостта по време на лондонския блиц. Увлекателно четиво, каквито бихме искали да срещаме по-често сред книгите, посветени на историята. Ларсън успява да създаде у читателите усещането, че „са там“, че живеят редом с Чърчил. Бил Гейтс 10 май 1940 г. В деня, когато Уинстън Чърчил става министър-председател, войските на Адолф Хитлер нападат Нидерландия, Белгия и Люксембург. Полша и Чехословакия вече са прегазени от хитлеристките армии, евакуацията при Дюнкерк много скоро ще последва. През следващите дванайсет месеца нацистка Германия подлага Великобритания на безмилостна въздушна кампания: петдесет и седем последователни нощи на бомбардировки, последвани от шест месеца все по-интензивни нощни нападения. Това е годината, в която Чърчил става „булдогът с пура в уста, когото всички смятаме, че познаваме; годината, в която той произнася най-незабравимите си речи и показва на целия свят какво означават смелост и лидерство“. „Величие и низост“ е не само хроника на тези драматични събития, но и интимна семейна драма. С помощта на многобройни източници – от лични дневници и архивни документи до неотдавна разсекретени поверителни доклади – американският писател Ерик Ларсън ни предлага нов, непривичен поглед върху една историческа епоха и една от най-великите личности на ХХ в. Ерик Ларсън е автор на осем книги, пет от които са национални бестселъри и са продадени в повече от девет милиона екземпляра. Книгите му са издадени в близо двайсет страни. Завършил е с отличие Университета на Пенсилвания, където изучава руска история, език и култура; получава магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. Ерик става щатен писател за „Уолстрийт Джърнъл“, а по-късно и сътрудник на сп. „Тайм“. Преподавал е нехудожествена литература в щата Сан Франсиско, в писателските семинари „Джон Хопкинс“, както и в Университета на Орегон, и е говорил пред публика от крайбрежие до крайбрежие. Бивш жител на Сиатъл, сега той живее в Манхатън със съпругата си, която е и автор на мемоарите „Почти вкъщи“, които, както казва Ерик, „могат да разплачат и камък“. Те имат три дъщери, чиито професии са толкова различни, колкото е голямо и разстоянието между местата, където живеят.