Добър вечер, чичо Сън, добро утро, чичо Ден! (Поема за деца)

Сигурно добра звезда за теб изплита тънка стълбичка от сребърни лъчи. Вятърът криле ти дава, ти долиташ и погалваш сладко детските очи. Кой ли би отрекъл, че това така е? Мракът тъмен пух разпръсква и завчас по пътеки, дето никой друг не знае, тихо идваш, стар вълшебнико, при нас. Ето, греят си звездите в небесата, вятърът остава също там, отвън. А пък ти, невидим, влизаш при децата. Как го правиш? Разкажи ми, Чичо Сън. На креватчето завивките повдигаш, миглите докосваш с пухкаво перце, лампата започва смешно да намига, мама ме поглежда с питащо лице. Да, шегите ти са толкова различни. Често ме ядосват, сърдя се дори. Смесваш шарките на моите боички и прекъсваш веселите ми игри. Но сега, повярвай, няма да лудувам. Моля те, ела, не чакай сам навън. Искам да те питам: кой какво сънува? Разкажи ми, разкажи ми, Чичо Сън!