Българите през V-VII век

През втори век Птоломей отбелязва народа Бургиони (Бургари) в региона на реките Буг и Днепър. От 165 година е и България зад р. Дунав, съгласно „Именника на българските князе“, където се казва, че „тези князе князуваха“. „Мизия, тук е и България“ — този надпис е от четвърти век и го намираме на карта от Евсевий, автор на „Църковна история“. Тогава на Балканите не е имало държава България, но с „Мизия България“ е обозначавана „Малката България“, продължение на която е „Стара Велика България“ — оттатък Дунав, на реките Буг и Днепър. В 354 г. тези българи са споменати в „Анонимен латински хронограф“. Описвайки същото време, Йордан поставя селищата на българите на същото място – „над Черно море“, на запад от Днепър. След „Великото преселение“ започва панонският период на българите. През 631 г. след неуспешен опит за завземане на аварския престол в Панония от българите е създадена Кубратова България, разположена от Теофан и Никифор на мястото на Стара Велика България. Създаването на Дунавска България е само следващ епизод от тази история. Петър Георгиев