Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Паметта на падналите за България не се изчерпва само с борците за Освобождение от турското робство в пределите на Стара България, както казват в Македония, то продължава в същия дух на Ботев, на Левски, на падналите за свободата на Отечеството. Беше продължено от хора като полковник Дрангов и с участието им в освободителната борба на македонските и тракийски българи, и с войните за национално обединение. Става дума за един непрекъснат процес и именно полковник Дрангов е може би най-яркото олицетворение на тази приемственост. Неслучайно преди да замине за участието си в четата на Владислав Ковачев в Илинденското въстание той пише едно писмо, което се родее с писмото на войводата и поет Христо Ботев до Венета. И това е част от писмата, които те не са писани да ги четем ние, те отразяват емоционалното състояние и високият патриотизъм на хора като Ботев, като Дрангов и на десетки други будни българи от онази епоха. Така че знаците на съвпадение са даже много повече, но това само може да ни радва. Благодарение на Красимир Узунов и на появата на книгата „Аз служих при Дрангов“ на практика имаме възможност да направим една жива връзка между цялостната борба за национално обединение и да подчертаем падналите за нашата свобода и стремежа ни към национално обединение.