Вечна жажда. Епични стихове за свободата

Стиховете във „Вечна жажда” и огненият плам на авторката логично напомнят знаменитата картина на Йожен Дьолакроа „Свободата води народа”. В България мястото й ревниво пазят дарованията на Андрей Андреев, Георги Константинов, Матей Шопкин, Драгомир Шопов, Георги Драмбозов. Звънят в редовете на Трендафил Василев, Ивайло Балабанов, Боян Ангелов, Атанас Капралов, Георги Ангелов… И разбира се - Павлина Павлова. Всички автори не можем да изредим. Но родината има своя достойна литературна кохорта, с която да се гордее. Творци, презрели копанята на странни общества и потайни „благодетели”. Останали при родовите си корени и паметта на дедите. И издигащи високо иконата на вярата, че страната ни вечно ще я има. Че ще се отърси от неизброимите внуци на Киряк Стефчов и кир Михалаки и ще върви напред, напред, напред… В безсмъртие, с което благословено е орисана. Много са достойнствата в книгата на Павлина Павлова. Ярки и правдиви - кодираните по редовете й послания. Тя трябва да бъде прочетена и осмислена с жаравата на сърцето.