Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Слънце над гората грее, вятър клоните люлее. Там, сред гъстата дъбрава, кичест бор се извисява. Но от неговите клони Що ли вятърът отрони? Тупна то в тревата тежко и от сън събуди Ежко. - Гледай ти! - Бодливко рече. Май пристигаш отдалече. Броня люспеста такава само рицар притежава. А Шишарко със поклон каза: бях на оня клон. Аз съм най-обикновен. Иска ми се и на мен да съм рицар смел и славен. Но това съвсем не става без крака и без ръце - само със добро сърце.