Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност се прилага във всички страни от Европейския съюз. Преди старта на Общата система на ДДС единственото изискване е за хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително и за данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждане на тази хармонизация се съдържа в чл. 99 от Договора за създаване на Европейската общност. Той препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие. Основа за хармонизацията на ДДС режимите в страните-членки на ЕС е т. нар. Шеста ДДС директива. В нея са заложени принципите на неутралитет на косвеното облагане и защита на конкуренцията в рамките на единното европейско пазарно пространство. На практика първият принцип дава на предприемачите правото да ползват данъчен кредит. Вторият гарантира свободна конкуренция между предприемачите, регистрирани в различни страни-членки на ЕС. Историята на ДДС в Европейския съюз до 1993 г. На 11 април 1967 година бяха приети първите две ДДС директиви, установявайки смяната на всички данъци върху оборота с един общ, многоетапен, но некумулативен данък върху оборота. Първите две директиви, обаче, положиха само общите структури на системата и оставиха на страните-членки да определят структурата на покритие и ставки на ДДС. Това продължава до 17 май 1977, когато е приетата Шестата ДДС директива, която установява единен обхват на ДДС. Това гарантира, че може да бъде изчислен ДДС приносът на всяка страна-членка в собствените ресурси на Общността. Тя, обаче, все още позволява на страните-членки множество възможни изключения и отклонения от стандартния обхват на ДДС. Още повече, тя не установява ДДС ставките, които да се прилагат в страните-членки, в резултат на което те варира в широки граници и днес.