Родина/ Стихове

Отдавна тръгнахме към теб - отдавна кретаме, понякога следите ни се губят. И тръгналите с нас отдавна губят сила, завръщат се и себе си захлопват. Отдавна вече свикнахме, че пътят започва все оттам, където свършва - че ти самата си не цел, а кръг, във който въртоп се вихри и окото божие потъва. Това е всмукване, което няма име. Кръжене е, в което няма памет. Това е волята, но волята безименна: не да постигнеш - просто да те има. Да устоиш в редицата, в безмисления шемет, където всичко се превърта и подменя, където няма минало и бъдно - изобщо няма място, няма време; където гордостта да продължаваш по-висша е от всяко отстояване, където тежестта огромна те премила, побива те в пръстта - и идат бъдните, които като теб не помнят и не знаят и бродят в кръг над урвата България. Едвин Сугарев