Българско зелено. Текстове 1964-2000

"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и пo-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората. Така се говореше. И се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чис- то и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съм- нително! - казаха. - Какво ти съмнително! Направо си беше... - Съмнявам се дали изобщо беше слънце. - И чие?!?... И започнаха да се разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от тези, дето си ги знаем. Дето се говорят при залез слънце." Из "Пeceн за пeтната по cлънцeтo"