Самодивски очи

В средата на четиридесетте години на XIV век мощта на Царство България достига своя апогей. Властта на българския цар и самодържец се разпростира от Карпатите на север до Ахтопол, Станимака и Мелник на юг, от Черно море на изток до Пирот и Ниш на запад – повече от 150 000 кв. км. Българското стопанство, икономика, търговия и култура изживяват небивал разцвет. По това време цар Йоан Александър е един от най-могъщите и авторитетни монарси в цяла Европа. Челядта в царското семейство е многобройна и по всичко личи, че властта на българските царе, носещи благородната кръв на Асеневци, Тертеровци и Шишмановци, е орисана да пребъде във вековете. И никой, дори и за миг, не подозира, че свършекът на всичко това е съвсем наблизо, че смъртта и конниците на Апокалипсиса идат с наточените си саби, за да пометат всичко българско и християнско, че мракът Сатанаилов и агарянски ще покрие с черното си було българския род, народ и родина. За това разказва петият по ред исторически роман на Младенов, посветен на паметта на цар Йоан Асен IV и цар Михаил Асен, загинали геройски в неравни битки с османците в защита на България и българската земя.