Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова. *** През нощта луната идва тук, присяда на вълните и разговаря с влюбени, които гледат от прозорците, терасите, казиното и плажа. Тя идва тук и разговаря с полупияни неудачници, които търсят оправдание. Белязани от дарбата да видят нещо и да потискат всичко. Да плачат, без никой да ги чуе истински, да молят, без да трогват, да се раздават, без да бъде забелязано, да искат, разколебани в правото. Обречени да се събудят утре трезви, да си отидат безискусно от морето, така наречени безделници до вчера.