Наричаха ме Желязната ръка

Това издание на романа се посвещава на 100-годишнината от рождението на писателя Цончо Родев (2026 г.) и излиза 50 години след последното второ издание (1975 г.) „Наричаха ме Желязната ръка“ е исторически роман за Ивайло и неговото време. Книгата е наградена през 1971 г. от Министерство на просветата, ЦК на ДКМС, Комитета за изкуство и култура и Комитета по печата като най-добра книга за юноши. Цончо Родев е роден в Провадия на 9 юни 1926 г. Завършва основно образование в родния си град, средно в гимназия във Варна и „Право“ в Софийския университет. Баща му Христо Ц. Родев (1880-1944) е адвокат, депутат в XXIII народно събрание. Убит е веднага след 9 септември 1944, а впоследствие посмъртно е осъден на смърт от т. нар. Народен съд (Народният съд е извънреден съдебен орган, създаден след окупацията на Царство България от Червената армия на СССР и преврата на 9 септември 1944 г. от властта на Отечествения фронт, в нарушение на действащата по това време Търновска конституция. Функционира в периода декември 1944 г.-април 1945 г., като в резултат на дейността му е обезглавен държавният, политическият и военният елит на страната.). Като син на убит от Народния съд, Цончо Родев няма право да упражнява юридическа професия и се отдава на литературна дейност. Създава редица исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и повести за деца и юноши.