Любителят на стихове

Стихотворението има определена продължителност, през която аз в качеството си на читател вдишвам предварително изготвена закономерност, предоставям му своя дъх и механизмите на гласа си; или само тяхната сила, която се съчетава с мълчанието. Отдавам се на един очарователен порив на съзнанието: да чета; да живея там, където ме отвеждат думите. Тяхната поява е в писмен вид; звучността им е съгласувана. Подвижността им се подчинява на предварително обмисляне и те ще се излеят в съзвучия като чисти, великолепни съчетания. В тях са заложени дори и моите удивления, които са предварително скрити и са част от ритъма. из „Любителят на стихове“