Филмови сценарии на Андрей Звягинцев

Очаквайте! Андрей Звягинцев и неговият съавтор Олег Негин са отличени с престижните награди: „Златен лъв“ от Венецианския кинофестивал (2003), награда за най-добър сценарий от фестивала в Кан (2014), „Златен глобус“, присъждана от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса (2015) и „Сезар“ за най-добър чуждоезиков филм на френската киноакадемия (2018). В тази книга са събрани сценариите на петте филма на Андрей Звягинцев, които се публикуват за първи път: „Завръщане“ „Изгнание“ „Елена“ „Левиатан“ „Нелюбов“. Текстовете на сценариите са допълнени с коментари на режисьора, което дава възможност поне отчасти да се докоснем до процеса на създаването на филма. Отзив на Димитър Стоянович за книгата „Филмови сценарии на Андрей Звягинцев“: „Казват, вероятно не без основание, че златната епоха на киното е останала в изминалия век. Няма ги вече школите, новаторите, бунтарите, експериментаторите с езика на киното, изместена в масовия вкус с мутирали супергерои във възтесни трика по мускулестите им тела. Свещената тишина в салона е заменена от ненаситно хрупане на царевично-картофени изделия. Така е. Но и не точно. Смъртта на киното е силно преувеличена именно защото продължават да съществуват творци като Звягинцев. Отлично помня личния си сблъсък с филма „Завръщане“, който гледах без никакви очаквания преди повече от 20 години. Възможно ли е това – питах се и никакъв, ама абсолютно никакъв отговор не намирах. С огромен страх пристъпих към следващия му филм – „Изгнание“, да не би да ме разочарова. Нищо подобно, пак шамар. Това продължи да се случва и с потресаващите „Елена“, „Левиатан“, „Нелюбов“. Тържество на киното в най-чистата му и честна форма, естетическо продължение на Тарковски и Бергман, но без да ги повтаря, с щипка от Ницше и безумна любов към човека, оставен да гасне в човеконенавистната обществена и политическа система на днешния свят. Защото Звягинцев може и да е руски режисьор, пренасящ сюжетите си на руска територия, към която е безжалостно и с пълно право критичен, но той е на първо място световен феномен, своеобразен евангелист на съвремието такова, каквото е.“