Жадни за обич слънца

И ако си огън, нека изгорим. Ангел ако беше, да се потопим в тихата нега, пламнала по рамото в бледа светлина от очите сини. Само че си писък - облачен и здрачен, плиснал по гърдите ми, тъмни от обичане. И косиш сълзата ми с топлите си устни. Ако е обичане, нека ни се случи. И да падат кратки, влюбени въздишки. Дълго ще те чакам, дълго ще те скитам. И от самотата ще вали надежда, че ще падна ничком на земята черна- да се слея с рамото дето ми закриваше тъмната безбрежност от сълзи и смисли. Ти ще ме жадуваш, аз ще те копнея, моя споделена, вечна безнадеждност. *** Евелина Кованджийска е родена на 26.10.1976 г. в гр. Панагюрище. Основното си образование завършва в родния си град, а средното в Езиковата гимназия с изучаване на аглийски и немски, гр. Пловдив. Магистърски специалности по "Компютърни технологии", „Английска филология", "Европейска магистратура по превод с немски и английски език" завършва в ПУ „П. Хилендарски", Пловдив. Работи в областта на софтуера и преводите с немски и англииски език.