Завръщането на думите

* * * Ожънахме до корен, каквото бе поникнало и от годините източен, на косъм заприлича сърпа, изгубен в сянката на лозето, един загрижен кос подвиква след лятото и с мека човка назад се мъчи да го дърпа. В пейзажа има нещо по-различно и красиво, когато есента пристига от всичките посоки, жужене тънко на пчела рояка уморен приспива сред тишината, упоена от аромат на мед и восък...